Стаут и Портър, какво крият тъмните бири

06.11.2020

До ден днешен съществува една невидима надпревара между два стила, които са колкото сходни, толкова и индивидуално специфични.

Опитваме се да открием съвременните разлики между Портър и Стаут. За да узнаем истинската същност на тези така познати тъмни стила бира, ще трябва да разровим доста назад във времето.

Портърите са британско откритие от XVIII век. По това време, много практично, пъбовете намират начин да оползотворят застояла, потъмняла бира, като я претопяват в по-пресни партиди. Пивоварните пък, прегръщат идеята за новосъздадения вариант пиво и започват да използват по-тъмен, и по-препечен малцован ечемик за постигане на подобен бирен резултат. Открива се нов потенциал за пивоварите, което ги провокира да задълбочат експериментите за подобряване на стила и да започнат да „втвърдяват“ характера на Портъра. Кръщават тази му разновидност “Stouter” (по-силен). И ето така се дава началото на цял нов раздел бирен стил - Стаут.

Основната разлика между Портър и Стаут – не, че може лесно да се улови в наши дни – е, че при Портър се използва малцован ечемик за база, той е по-светъл на цвят, с по-рехава текстура и с по-сух вкус. Докато при Стаут, за база се използват препечен (не малцован) ечемик, както и друг вид зърно (овес, пшеница и т.н.), което дава кремообразната му текстура и смолисточерния му цвят. Именно заради вложения препечен ечемик, Стаутът предлага коктейл от аромати на шоколад и кафе.

Логично, интересът към стила не стихва тук – еволюцията на Портър и Стаут се пренася и в ХIX век. Поради някаква причина, през 1820г. Русия поставя търговска бариера срещу света за редица стоки, но някак си пропуска да добави Портър в този списък.

Това позволява на британските пивоварни да изнасят доволно количесто от тази бира за Балтийските държави и Санкт Петербург. Слухът е, че руските пивовари не успявали да налучкат технологията, и да постигнат приготвянето на подобен стил бира.

Предпочитанията на руснаците към по-силно алкохолните напитки като цяло, в частност и към тъмната бира (да споменем, че високият алк.градус е по-удачен при дълъг път, защото консервира продукта добре), води до нуждата от повишаване на алкохолното съдържание на бирата, а добавянето на гръмкото име „Имперски“ е за да я изтъкне като най-добра сред останалите. Обозначението „руски“ в стила Руски Имперски Стаут, идва далеч по-късно, в края на ХIX век, провокирано от дворцовия афинитет в Санкт Петербург към шампанско, червено вино и силни стаутове. В последствие се раждат и по-комплексните бири, които вече носят аромати не само на кафе и шоколад, но и на тъмни плодове – слива, стафиди, касис..

Така се стига до утвърждаването на нов стил бира – многопластова, силна, популярна в студените северни държави, далеч от родната Англия.

Днес, откриваме все по-широка палитра разновидности от тези стилове и въображение при приготвянето им – добавяне на лактоза при Млечния стаут; люти чили чушлета (пр. Бял Щърк Dark Side и Cohones Helldriller); ром, кокос, шоколад, тофи (при стаутовете на The Garden Brewery); опушен китайски Лапсан Сушонг чай (в Имперския стаут Caravanserai 13% на Бял Щърк & HopHooligans) и.т.н. Високото ABV на стаута, позволява и дългото му отлежаване в бъчви от спиртни напитки – най-предпочитани са тези от ром, уиски и бърбън.

            

Сега е сезонът на студени дни и тъмни нощи, Портър и Стаут му подхождат добре. Пробвайте ги и вие, може би скоро ще ви привлекат и по-силните им версии – Руски Имперски сатутове – идеални за зимата.

Наздраве!

от ПИВОТЕКА

Share:

Коментари

Все още няма. Бъди първи!

Напиши ревю